Лято :)

Картините, които се въртят в главата ми цяла година! Нямам търпение вече...

Чалга индустрия

По приницип не съм крайна в изказванията си и обикновено , нямам нищо против нестандартната музика, "визия" (тази гадна думичка) , поведение и всичко от този сорт... Обаче това непонятно явление наречено " чалга" или "поп-фолк" по брутален начин докосва дори най-скритите ми нерви, и ги опъва максимално. Искам да уточня, че никога не съм си падала по този стил музика и начин на живот и не съм от тези важни снобарчета, които уж преди са харесвали чалга, но сега са много ъндърграунд и ходят с тениски, на чиито етикети пише " На тъмно".
Първата причина, поради която не мога да понасям чалгата е самата музика. Не става дума за кючеците, защото те са си автентична етно музика, която е много красива, а за новите комерсиални хитчета на Ивана, Драгана, Петкана.. Крадено, разяно, копвано, пействано откъде ли не. Тази схема е толкова използвана и банална, че мога да ви кажа как ще звучи след три години поредния хит на Гергана. Спирам се на по-новите врякли, защото по времето на Хисарския поп съм била бебе и нямам наблюдение върху развитието на чалгата тогава. Но сега ако се заслушаш в което и да е парче ще чуеш стара, позната песен я на Queen, я на Craig Daivid , Shakira ... Това е ключов момент за застоя в развитието на българската музика като цяло в наши дни. Всеки се сравнява със запада и слага представката "българският" пред наименованието на световноизвестните изпълнители. Българсият Елвис, българската Марая Кери, българската Селин Дион и кой ли още не. Но за жалост всичко преработено в България е с деформиран резултат. Масово липсва индивидуалност. Липсва въображение, липсва трудоспособност и не на последно място - мозък. А най-голямата заблуда е, че няма средства. Това не е вярно (средства нямат главно хората с идеи) Просто се прави бизнес. Всъщност никой не го интересува каква е музиката. Важното е да е да пълни клубовете и стадионите, да се продава добре. Това е чалга индустрията.
Другото отвратително "качество" на чалгата е това, че налага точноопределен и според мен изключително грешен модел за красота. Всички знаем- големи цици, задължително, силиконови или не, да са големи ! Закачени коси, тонове грим, ноктопластики, блестящи дрехи , сковани танци с еднакви движения. Хиляди операции за уголемяване на устни, смаляване на уши, изправяне на крака, събиране на очи и какво ли още не. Колко самокритичен трябва да си , за да си направиш пет пластични операции на 24 ?! И освен това се наблюдава един модифициран маниер на говорене, който се състои от периодично зяпване и чат-пат облизване на устните.
Нека не оставяме и на заден план мъжете ( които в 80% от клиповете са с гланц за устни) Те са задължително с гел, задължително напомпани, епилирани, с тъпи физиономии, поляти със силен парфюм, за да са по-мъжествени. И няма да забравя едно изказване на Емилия в "Шоуто на Слави", което гласеше : " Какъв срам би бил мъжът ми да кара Лада или Москвич ! " .... т.е за да си истински мъж трябва да караш в най-лошия случай S-класа, ако ли ни не.. не ставаш и Брад Пит да си. Смея се с глас на простотията и слабоумието което е обзело хората. Ценят само материалното и го издигат в култ... И какво като имаш лъскава кола, нали като взема един чук и я разбия после няма да я имаш?!!! Какво като имаш нови цици? Нали могат всеки момент да ти отидат на гърба, да им изтече срокът на годност и да виснат. Нали всички остаряваме. Защо тогава трябва да поставим на преден план външния вид?! И най-лошото е, че дори хората, които се опитват да избягат от цялата тази каша са въвлечени в нея, малко или много. Не е лесна задача да се избяга просто ей така.

Не знам кой идиот измъдри великата мисъл " Купон без чалга не става", но това е пълна заблуда. Няма по-готин купон от този на който не се слуша тази музика. И ако не сте присъствали на такова събитие, то аз съм била и тези купони са ми оставили невероятни спомени. Но не отричам, че е рядко срещано явление в една тълпа от хора всички да са читави.

Идеалната почивка

Всяка година по това време мечтая за онзи топъл ден, в който ще се събудя с нетърпение, ще си грабна багажеца и ще пропътувам часове, за да се потопя в едно от най-красивите природни съчетания на цветове и звуци... Полу-безлюдните плажове с кристална вода, която не мирише на "Nivea Sun'', в която не плуват опаковки от кроасани, вафли, памперси, тампони и въобще всякакви човешки отпадъци. Пясъкът златист и чист :) Винаги се затичвам към водата, "буфкам се" и си мисля : " Карй, мамицата му!!! Свърши се ! Сега съм в дълбокия плен на морето и съм истински свободна ! " Събирам си камъчета и миди, затварям си очите и чувам най-благозвучната мелодия за моите уши - вълните, чайките, солта, вятъра, слънцето, цвърченето на изгорялата ми кожа... Това е прекрасното ми лятното минало на Българското Черноморие. Днес всичко е напълно различно и изкоренено почти.
Решаваш да направиш online резервация в един от безбройните хотели по черноморието и като отидеш се оказва, че той не е достроен, затова трябва да се преместиш в някой друг, чийто цени надминават и най-смелите ти очаквания. Оставяш си багажа, хукваш към морето, но не можеш да стигнеш до него, защото по улиците е такова пого, че ако не си трактор и не помиташ абсолютно всичко , то няма как да се движиш с желаната от теб скорост. После се загубваш, защото мястото, където едно време е била пътеката за плажа, отдавна е заето от хотели, наблъскани буквално един върху друг. Но това не е сериозно предизвикателство за теб и с бодра крачка започваш да заобикаляш. Намираш плажа, заради крясъците и гърмящата чалга, които са били твоята пътеводна звезда. " Ето го хубавото моренце" - си казваш и продължаваш да крачиш бодро , докато не стъпиш на пясъка, пардон на нечия глава. Гледката, която се разкрива пред теб е (меко казано) леко незадоволителна. Хора, хора и пак хора. Навсякъде пълзят. Никъде няма място за скромната ти хавлийка, дълга метър и нещо. Започваш да се оглеждаш за празно местенце и накрая Намираш един хубав сламен чадър , под който доволно решаваш да се настаниш. Всичко е почти прекрасно докато до теб не се приближи един потен, мазен господин с портмоне на кръста и не реши да те измуфти с 20 кинта, които ти отказваш да платиш и си събираш дърмите. Вървиш вървиш, препъваш се във въженца, пищящи дечица и разплути лели на мокрия пясък, които като едни морски сирени биват обливани от морските вълни. Вървиш и сред навалицата виждаш доста привлекателни дюни, които биха могли да те приютят. Всичко точно, решаваш най-накрая да се "буфнеш" в морето, но при засилката установяваш, че там, където евентуално ще се приземиш, плува някаква мръсотия. Влизаш навътре, където водата е почти бистра (като изключим мазните петна от кремове против изгаряне). Връщаш се на хавлията си, лягаш , затваряш си очите. Звуците наподобяват тези на автобус 204 в пеък следобед. Отваряш си очите пред теб изникват огромни палати от по 10 етажа. Половината собственост, на иначе бедните ни депутати.
Както си лежиш над теб се спуска сянка и установяваш, че един чисто гол мъж (но с шапка-идиотка и с пудел) те моли за огънче. Казваш му, че нямаш, но той сяда до теб и усърдно се опитва да завърже разговор. Грабваш си хавлията, тръгваш към пътя , като през това време си викаш такси. Докато чакаш, забелязваш как храстите потрепват. Заглеждаш се и виждаш, че там се крие един самозадоволяващ се господин , който те наблюдава настоятелно. Слава Богу, таксито ти идва, качваш се бързо, стигате пред хотела след няма и 2 минути, сметката ти е 10 лева. Вечерта, хапваш някаква келява салатка от половин домат, и четвърт краставица и едни картофи, плащаш и установяваш, че парите ти свършват. Преди да си легнеш взимаш успокоителни, за да заспиш по-бързо и непробудно, заради техното което звучи от бара срещу прозореца ти. Истинско наказание.
Така изглеждат доста "почивки" по нашето черноморие. Естествено всичко си зависи от човека. Има такива, които се бутат в шума и навалицата и си прекарват страшно готино. Нямам нищо против. Нека има такива места. Нека дори да преобладават. Но защо трябва да се "осерат"(с извинение) и красивите ни плажове като Аркутино,Силистар, Синеморец и още много други. Все места, на които хората ходят, за да си починат на СПОКОЙСТВИЕ. Да избягат от действителността за няколко дена. Да се насладят на природата и "дивия" начин на живот.
Пожелавам едно мощно земетресение или цунами да събори всички гадни хотели, които приличат на небостъргачи, за да изкочат красивите морски улички и старите къщи с асми, който много хора може би не знаят , че съществуват.